Интервю с Хироши Исояма шихан

Интервю на Владимир Есипов

- Исояма сенсей, най-накрая пристигнахме в Шибу доджо. Отдавна мечтаем да бъдем учи-деши. Ние сме много благодарни, че ни приехте в тази зала и че ни проведохте толкова хубави тренировки. Нашите ученици в Русия често се интересуват как сте достигнал такова майсторство и на тази възраст продължавате да се занимавате с айкидо и искаме да зададем първия ни въпрос: колко дълго сте тренирал при О'Сенсей?

- Аз пристигнах в качеството си на ученик при Морихей Уешиба сенсей през юни 1949г. Започнах да тренирам айкидо под негово ръководство до смъртта през април 1969, така на мен се падна честта да се уча при основателя, на практика 20 години. Но непосредствено под ръководството на О'сенсей практикувах 10 години. Когато започнах нямаше толкова много ученици, затова ние тренирахме и приемахме техниките непосредствено от О'Сенсей. Тренировките се провеждаха много по-различно от сега. На нас нищо не ни обясняваха, затова ние се стараехме да внимаваме много, за да не изпуснем нищо. В наше време, когато всичко се обяснява подробно много малко хора се опитват да внимават по този начин за изпълнението на техниките и да отбелязват всички подробности, а в миналото ни говореха, че техниките не се учат, а могат само да бъдат откраднати.

- Исояма сенсей, занимавал ли сте се с други бойни изкуства?

- Аз дойдох в айкидо на 12 годишна възраст, затова не съм имал практика в други бойни изкуства. С времето когато достигах нови и нови мъдрости на айкидо възникна необходимост и желание да опозная и други бойни изкуства, за да ги сравня. Затова съм изучавал джудо, карате, сумо, кендо, иайдо и др. Но колкото повече практикувах други бойни изкуства - толкова повече се убеждавах, че изкуството на айкидо е за мен, за моя характер, телосложение и дух. И сега след като съм практикувал айкидо 60 години, аз съм убеден, че именно айкидо е изкуството за мен!

- Исояма сенсей, на фестивалите и сега на демонстрациите в Токио ние видяхме много майстори. Те имат различна техника. Какво бихте посъветвали, заниманията при един майстор ли трябва да бъдат или при различни майстори?

- Наблюдавайки демонстрациите на всичкото айкидо на Япония може много да се изгубим в разнообразието на техники и стилове. Но моето усещане, базирано на приетото от основателя за 20 години, мога да кажа, че същата техника се променя с годините, тя се е променяла и се променя както у О'Сенсей, така и у неговите последователи. Но най-важното, което може да се види на демонстрация е това, че изключително много високи степени майстори, или не са изучавали основите на айкидо, или са се отдалечили от тях, или не разбират същината на бойното изкуство, затова съществува сериозна опасност за айкидо в настоящето и в бъдещето. Отговаряйки на въпроса за липсата на състезания в айкидо, основателят казваше: "Ежедневните тренировки - това са най-сериозните победи и поражения. Затова състезания и тем подобни не са необходими. Невъзможно е да се състезаваш в това, в което няма ограничения." А единственото ограничение в айкидо както и в будо и даже в спорта е основата, базата, а без базовите принципи е невъзможно да постигнеш нещо, невъзможно е да се движиш напред. Затова, само този който се връща към източника, към началото може да постигне айкидо, може да го разбере и изучи. И най-важното е наличието на добър учител, който се отнася строго към изучаването на основите и няма нищо по-хубаво от това да се приема опит само от този учител. В Япония има поговорка: "Дори да се наложи да пътуваш да търсиш учител три години - то трябва да извървиш този път".

- В Русия, не е тайна, че са започнали да се занимават с айкидо под влияние на филма "Нико", с участието на Стивън Сегал. И бурното развитие на айкидо е започнало в началото на 90-те години. Исояма сенсей, ние знаем, че сте тренирал Стивън Сегал. Той добър ученик ли беше?

- Да, аз му бях учител когато беше още млад и не беше кинозвезда. Аз чувствах, че този американец е повече японец, отколкото много от моите съотечественици, дори външно да се придържат към всички национални обичаи. Сега той е световна звезда, далече е и за съжаление, не мога да кажа останал ли е такъв какъвто беше, запазил ли е тези обичаи, останало ли му желанието да изучава айкидо. И много искам да му пожелая: "Стивън, не забравяй с какво си започнал, не забравяй своите първи изумления когато се докосна до великото изкуство на О'Сенсей. Продължавай да бъдеш ученика, който беше." Аз мисля, че той разбира за какво говоря. Значи може да стане по-голяма звезда както по име, така и в действителност.

- Вашите техники и вашите демонстрации винаги са били ярки и мощни. Как се постигат такива резултати? Препоръчайте, Исояма сенсей, може би има някакви особени практики за достигане на такива резултати.

- Много голяма похвала за моите демонстрации, в тях, разбира се има своите "за" и "против". Най-ключовия момент е да не се лъжеш сам себе си. Аз показвам това, на което съм способен в дадения момент. Не се подготвям специално за демонстрация. Вместо това се убеждавам, че този, който приема ролята на уке е готов за демонстрация изхождайки от нивото на подготовка достигнато на тренировките. Тази роля, на уке, трябва да бъде изпълнена отлично, както в духовен, така и в емоционален план. А следователно уке трябва да бъде готов за всякакви хвърляния или техники. Тези правила ни бяха наложени от О'Сенсей и когато имахме честта да бъдем негови опоненти, всички показвани техники не бяха отработвани предварително, а се правеха на момента. Уке трябваше да е готов на момента да разбере, да усети намеренията на О'Сенсей, да се слее с него иначе той нямаше да бъде и не можеше да се нарича уке. А така и нямаше да може да изпълни основополагащият принцип на айкидо - awase (обединение). Когато бях избран за otomo на О'Сенсей, трябваше да бъда готов за демонстрация на техники във всеки един момент на неговите беседи с посетители или негови гости. Той ни държеше в постоянна готовност да демонстрира своето будо по всяко време и на всяко, даже понякога, много ограничено пространство. Гледайки моите демонстрации може да възникне усещане, че аз съм много груб и не жаля моите ученици. За тези, които не разбират техниките на айкидо, това изглежда точно така. Но в тази "грубост" е изложена основата на това, че уке може да изпълни своята роля по всяко време. Готвейки се за сложни и жестоки техники ние се приучваме към това, в необходимия момент да запазим своето здраве, а може би и живота си, също така здравето и живота на околните в случай на нападение. Мнозина се опитват да имитират такива жестоки изпълнения, но за съжаление това носи вреди и травми защото те не се интересуват от опонента си, а просто се стараят да хвърлят по-красиво или по-жестоко. А това е много опасно защото айкидо е смъртоносно бойно изкуство, с негова помощ е много лесно да се травмира съперника или даже да се убие и съвсем не е лесно да се направи техника и при това да не се навреди. Това е най-трудното и най-важното, но именно на това ни учеше О'Сенсей на всекидневните тренировки и именно това е основата на айкидо - да не се навреди, именно тази цел преследваме ние. Най-важното е основата на айкидо и постоянните усилени тренировки.

- Исояма сенсей, много благодарим за хубавата беседа и за вашите тренировки.